ОДА ЗА ЛЮБОВТА
Автор: Петранка ТОДОРОВА
Любовта се спря, колебливо почука.
Не очаквах в нощта неканени гости...
В този миг, тананикаше си капчука,
нашепвайки старите истини прости:
Търсим те, вечно, цял живот любов.
Дебнем като скитници на някой ъгъл.
Защо ли не чуваме трепетния ти зов?
Защо се сърдим, че някой ни е лъгал?
Любовта е блудница само за всеки,
сбъркал пътя някъде на някй завой.
Търсил сигурност в сметките човека,
правил ги в интерес на живота свой.
Тя не е портомоне, за да я намериш
някъде по пътищата прашни, човече.
От топлинката й да потрепериш,
че да не ти се иска да я пускаш вече.
Откриеш ли любовта, дай й свобода.
Недей да я затваряш никога в клетка.
Не я притискай за светкавично „ДА!”
Тя не е цвете и не живее в решетка!
Любовта е като триумфалната арка,
където минават само победителите.
Любовта е страстна, силна и жарка.
Ала не и като награда за ценителите.
Любовта се спря, колебливо почука.
Не очаквах в нощта неканени гости...
В този миг, тананикаше си капчука,
нашепвайки старите истини прости...
Добре дошла любов, гостенка свята.
Благодаря ти, че потропа на прага.
Не стой мила моя сама пред вратата.
Ти си най-желаната гостенка драга!