ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Автор: Петранка ТОДОРОВА

Любовта се спря, колебливо почука.

Не очаквах в нощта неканени гости...

В този миг, тананикаше си капчука,

нашепвайки старите истини прости:

Търсим те, вечно, цял живот любов.

Дебнем като скитници на някой ъгъл.

Защо ли не чуваме трепетния ти зов?

Защо се сърдим, че някой ни е лъгал?

Любовта е блудница само за всеки,

сбъркал пътя някъде на някй завой.

Търсил сигурност в сметките човека,

правил ги в интерес на живота свой.

Тя не е портомоне, за да я намериш

някъде по пътищата прашни, човече.

От топлинката й да потрепериш,

че да не ти се иска да я пускаш вече.

Откриеш ли любовта, дай й свобода.

Недей да я затваряш никога в клетка.

Не я притискай за светкавично „ДА!”

Тя не е цвете и не живее в решетка!

Любовта е като триумфалната арка,

където минават само победителите.

Любовта е страстна, силна и жарка.

Ала не и като награда за ценителите.

Любовта се спря, колебливо почука.

Не очаквах в нощта неканени гости...

В този миг, тананикаше си капчука,

нашепвайки старите истини прости...

Добре дошла любов, гостенка свята.

Благодаря ти, че потропа на прага.

Не стой мила моя сама пред вратата.

Ти си най-желаната гостенка драга!