КЪДЕ СИ ЛЮБОВ?
 
Понякога цинична и неприлична,
къде си Любов?
Спиш на кревата, кръстосал крака
за ласки готов...
Аз още не лягам, сънят ми ли бяга,
или ме мързи...
В сърцето жарава, в душата тинтява
до теб пълзи...

О! Време суетно, почти безпросветно.
Тъпо, нали?
Убива желанията, гони мечтанията
и малко боли...
Все още сме  живи, даже красиви,
с побелели коси.
Съдбата ни изненада с тази награда,
Бог ни спаси!

Ехей, събуди се и приготви се,
че сега ще те хвана.
С тебе да поспорим, да си поговорим
под юргана.
С Любов е покрито, леглото пропито
със стонове...
В ласки се вускаме и изпускаме
влюбени тонове...

Полита душата, преплита съдбата, благословена.
Караме нататък, животът е кратък,
цяла вселена...
В бури и вятър този театър нека да продълржава!
Своите роли пак играем на воля
в тази държава!

Любов патриотична, почти платонична,
да си жива.
Да процъфтяваш и да ни сплотяваш,
така ти отива!
Дойде ли време, Бог да ни вземе
в Рая ще почиваме.
Важно е мили, да имаме сили
да си се налюбуваме!