ЕХО ОТ ДЕТСТВОТО

Автор: Петранка МИЛЕВА

Как дядо Мраз замени дядо Коледа и след това дядо Коледа замени дядо Мраз?

Колко странно е детството... Ние не сме живяли в бедност, нито в богатство. С  вечното присъщо за всички деца любопитство отваряхме гардероба, когато наближаваха новогодишните празници, намирахме кубчета, аналогични на съвременните пъзели, книжки, детски игри като домино, не се сърди човече, шах и други и се радвахме.

Мислехме си, че те са предназначени за нас от нашите родители, по случай Нова година, затова са скрити в гардероба.

Надничането в гардероба беше неописуемо загадъчно и интересно приключение за нас в детските ни години. Понякога се чудехме защо подаръците са повече от един, кой подарък за коя от нас е, защото ние сме две сестри.

Идваше дядо Мраз, тогава по комунистическо време се празнуваше дядо Мраз, точно в първия ден на Новата година. Ние не познавахме дядо Коледа.

Дядо Мраз идваше в детската градина, в училище, в тържество от предприятието, в което работеше мама, в друго тържество в предприятието на татко...На всички тези тържества идваше дядо Мраз, който ни носеше подарък. Той искаше от нас да му кажем стихче, или да му изпеем песничка, за да си получим подаръка.

В тези дни забравяхме за подаръците в гардероба...Всяка следваща Нова година, историята продължаваше...

Когато поотраснахме вече забелязвахме, че подаръците от гардероба ги получават децата на роднини, или приятели на семейството.

Вече бяхме малко разочаровани, все още вярвахме в Добрия старец, дядо Мраз и бяхме радостни, че той никога не ни забравяше.

Когато пораснахме достатъчно, за да разберем, че Дядо Мраз е само персонаж, който изпълнява роля на добър Вълшебник, тогава ни стана ясно, че нашите родители никога не са ни забравяли. Те са били тези, които са ни подарявали подаръците, чрез Дядо Мраз. В първите години след падането на комунизма от власт научихме, че Дядо Коледа идва на 25 декември, а на Нова година не идва никакъв дядо Мраз, ала как да разберат тази внезапна промяна децата ни, или внуците? Ние едва сега научавахме много неща, които бяха скривани зад Желязната завеса, а те как да разберат? Децата на прехода доста години получаваха по два подаръка, един от дядо Коледа, друг от Дядо Мраз. Един на 25 декември и друг на 1 януари, докато бавно и сигурно, но не напълно забравихме тази абсурдна история.

Тя днес, прилича на много тъжна приказка...

Дошли едни лоши чичковци на власт, арестували дядо Коледа и поставили на неговото място дядо Мраз. Забранили посещението в църквите, посещението в други страни, за да могат да заменят истината с фалшификат.

Дошли едни други чичковци, които арестували не дядо Коледа, а този, който дълги години водил държавата по пътя на заблудите, че строим комунизма. Тези чичковци отвориха вратите на църквите, върнаха дядо Коледа, отнеха ни всички илюзии, заедно с дядо Мраз.

Те викаха по площадите, хвърляха камък, върху камък, да не се връща никога това време, времето на илюзорния комунизъм и вече над 20 години затрупаха под камъните истинската свобода и демокрация.

Сега имаме свобода, а не сме свободни. Свободни сме да пътуваме на всякъде, ала не сме достатъчно богати, за да си го позволим. Познаваме дядо Коледа, ала не се радваме. Забравихме фалшифицирания дядо Мраз, а не сме щастливи.

Обичаме страната си, а мразим управляващите я.

Мразим управляващите, а пак си ги избираме същите, или хич не ни пука кого избираме.

Получихме в замяна на илюзията за комунизма, нова илюзия, илюзията, че живеем в демократично общество.

Сега вече не живеем с илюзии.

Има един светъл лъч на фона на изгубените илюзии.

Датата 25 декември. Датата, на която вярваме, че е роден Господ-Бог-Иисус Христос.

Дали пък той не е Дядо Коледа?

Нали, когато се е родил е изгряла Витлеемската звезда?

Звездата, която поставяме  и до днес на коледната елха.

Тогава?

Тогава, дядо Коледа наистина съществува.

Той запалва Звездата на Любовта, която всяка година на 25 декември ни свети и сътворява Чудеса.

Защо точно на тази дата?

Защо точно звезда?

Нито днешните, нито предшестващите управници, нямат силата да обяснят това чудо, нито пък да угасят Витлеемска звезда, защото няма как да я фалшифицират.

Истинските подаръци не са материални, те са духовни:

Вяра;

Надежда;

Любов;

Мъдрост;

Доброта;

Свелина;

Имат още много имена!