КОПНЕЖ

Автор: Петранка МИЛЕВА

Денят се разхожда

край брега на морето.

Гларус прохожда.

Спори с небето.

Недей да се мръщиш.

Днес се усмихни.

Слънцето прегръщаш.

При нас го пусни.

Да чуе морето небесния глас.

Подари златно слънце на всеки от нас.

Ей, жено бургаска, що за каприз?

Погали ме нежно морския бриз.

Доволно ме плисна солена вълна.

И тя е капризна, нали е жена.

Денят се усмихна.

От слънце огрян.

Морето утихна.

Времето спря.

Улових си веднага

вместо риба копнеж.

Когато избяга

как да го спреш?!