ДИВА ПРОЛЕТ

Ех, какво ли ми е крива,

тая пролет, че е дива?

Пак тревата избуява,

дъждът я пренапоява!

Тръните са порасли,

Щир, плевели саморасли!

Черни гарги грачат,

Стари баби плачат.

Никой не ги иска...

Пролет ли? Артистка.

Пусна няколко филиза

и ту влиза, ту излиза...

Станала е толкоз дръзка,

Ту сняг, ту дъжд пръска!

По земята  наводнения,

по небето – затъмнения.

Обърка и Емо прогнозите

като доктори диагнозите.

Пука им на политиците,

Само чешат си езиците!