МОЖЕ ДА Е ЛЮБОВТА

Петранка МИЛЕВА

Някой почука на моята врата…
Дали не е капчука?
Отворих – беше Любовта!
Влезе цинично гола…
Красива и дръзка…
Поканих я в хола…
Започнахме връзка!!!

Друг някой почука на моята врата?
Няма ме тука!
Отвърнах… целувах Любовта…
Не отворих!
Който и да е бил…
сама си отговорих…
Всичко друго е … водевил!!!

Ако в нощния час
Тя почука у Вас,
ОТВОРЕТЕ!
Не я винете…
Извинете…
Любовта без задръжки…
Цинично гола…
Дошла е без връзки.
Поканете я в хола…

Не търсете чаршафи,
възглавки от пух…
Без опасения:
О…, дали не сгафих?
Любовта е спасение!
Навярно си глух?!!
Панелките наши
са килийки с антени…
Съседите ваши
нека чуват, че стене…

Любовта ненадейна
нахална и гола
е сила чудодейна!
Не я изпивай на екс
на мокета си… в хола!
Оттегчени от секс…
Обърнахме пола…
Прегърнали
нракотиците и рокендрола…

Забравихме Вкуса на живота…
Любовта…най-нежната струна
на битието и…естеството
пак страстно ме целуна!
Подари ми крила
и ми вдъхна надежда!
Любовта е била
доза грях, глътка нежност…

Когато някой почука на твоята врата…
Не крещи Марш от тука!
Може да е ЛЮБОВТА!
Грабни я на ръце!
Целувай я братко!
Зная, имаш сърце…
Повярвай, много е сладко!!!