ЕДНА СЪЛЗА
 Автор: Петранка МИЛЕВА

Една кристална сълза се отрони,

тръгна сестрици-сълзици да гони.

Защо наливаш в кръвта си отрова?

Господ е в теб, намери го отново.

Затова е дал сълзите кристални

да ни спаси от удари фронтални.

Това не е лирично стихотворение,

а святото, Божието благословение!

Поплачи си Божие чадо на воля,

Не се трови с токсини, те моля.

Усмихни се, през сълзите, дори,

Бог ни учи да сме мили, добри.

Когато някоя отрова се е вляла,

Змийче в сърцата ни е посяла!

Както с млякото излиза змията,