СИМФОНИЯТА НА ДУЕТА
Автор: Петранка МИЛЕВА
Един човек с китара, бродеше в нощта,
Звучеше песен стара как гали любовта...
От дълбока дрямка сърцето се съвзема,
раждат се стихове, балади, дори поема...
Човекът отмина, аз чух как си тананика.
Цъфтяха по полянката стръкчета иглика...
След него чувах нежно, ехото приглася.
Ветрецът сладкодумен звуците разнася...
Ето пролет бяла, отмина и горещо лято,
златна есен дари ни плодородие богато.
Разхождах се отново по същите места,
видях една китара, затрупана с листа...
Огледах се наоколо и никой не видях,
и двата прегърнати силуета аз съзрях.
Разбрах, човекът не броди сам в нощта
китарата забравил, прегърнал любовта!
Ветрецът затрептя в застиналите струни,
китарата в нощта, виртуозно той целуна.
Прошепнаха листата с леко дрезгав глас,
Сестрице непозната, ти си една от нас...
На пустата полянка, китарата заплака...
Двама се върнаха, прегърнаха я в мрака.
Бликна песента нова от двамата подета,
а вятърът разнесе симфонията на дуета.